Соларис (Solaris; ориг. заглавие: Солярис) е руски приключенски фантастичен филм от 1972 г., режисиран от Андрей Тарковски по сценарий на Станислав Лем (автор на едноименния роман от 1961 г.). Премиерата на филма в Русия (СССР) е на 5 февруари 1972 г.
„Соларис“ на Андрей Тарковски е едно от най-дълбоките и философски произведения в историята на научната фантастика. Вместо да изследва космоса като територия за покоряване, филмът го превръща в огледало на човешката памет, вина и любов. Това е бавно, съзерцателно кино, което използва жанра, за да задава екзистенциални въпроси, далеч отвъд научните хипотези.
Историята следва психолог, изпратен на космическа станция, обикаляща около загадъчната планета Соларис. Екипажът на станцията е психически нестабилен, а научните изследвания върху планетата са стигнали до задънена улица. Постепенно става ясно, че Соларис притежава способността да материализира дълбоко потиснати спомени и чувства. Реалността на станцията започва да се размива, а героите са принудени да се изправят не срещу извънземна заплаха, а срещу собственото си минало. Сюжетът се развива като вътрешно пътуване, в което научното търсене отстъпва място на морални и емоционални изпитания.
Андрей Тарковски режисира с характерната си поетична бавност и визуална строгост. Дългите кадри, минималният монтаж и вниманието към природните елементи създават хипнотично усещане за време, което тече по различен начин. Космосът не е представен като спектакъл, а като тиха, почти духовна среда. Режисурата е наситена със символика, но никога не я налага директно – зрителят е поканен да съзерцава и да търси собствените си отговори.
Донатас Банионис изгражда образ на интелектуалец, разкъсван между рационалното мислене и емоционалната вина. Неговото изпълнение е сдържано, почти аскетично, но изключително силно в моменти на вътрешен срив. Наталия Бондарчук придава ефирност и дълбока човечност на своя образ, превръщайки го в емоционалното ядро на филма. Нейното присъствие е нежно, но носи огромна морална тежест. Юри Ярвет внася интелектуална и философска острота.
„Соларис“ е филм, който изисква търпение, но възнаграждава с дълбочина. Това не е разказ за контакт с извънземен разум, а за невъзможността да избягаме от себе си. Със своята философска тежест, визуална поезия и емоционална искреност, „Соларис“ остава непреходно произведение, което продължава да вълнува и провокира десетилетия след създаването си.
